Раждаш се с ДНК, в което е запечатана мъдростта на човешките травми. Те са твои. Те са тук в теб. Те са твоят ресурс за израстване и творческа изява. Знам, че много от жените искат да избягат от собствените си вътрешни саботажи, емоционални сътресения и онези разтърсващи мисли, които те отвеждат до тунел и задъдена улица....Спри, прекрасна лейди! Кажи стоп на това бягство от самата себе си......Ти държиш ключа към нов живот......За миг си представи, че си свободна птица, която лети и не се обръща назад. Нейният полет е винаги напред. Крилете на тази птица са широко отворени и могат да те отведат към свободата, за която мечтаеш. А сега си позволи да погледнеш от тази височина своите травми и ограничения, преследващи теб като вечна сянка. Там долу в ъгъла на голяма стая, стои едно малко момиченце, което здраво държи в скута си, всички тези травми. То плаче, самичко и незнае какво да прави с тях. Снижи се до нейната височина. Виж момиченцето. Позна ли се – това си ти. Ти си и свободната птица, ти си и изплашеното от травми малкото момиченце. Кацни на рамото й. Прошепни на ушичките й: „Аз съм тук. Аз те обичам. Няма да те оставя никога повече.“ С твоя полет бавно можеш да поведеш момиченцето напред, към отворената врата на стаята. Кажи: „Пусни травмите да полетят.“ И от този миг свободата ще се въплъти в нейните избори и живот.